В края на март 2025 г. просрочените бързи кредити са 529,4 млн. лв., което е 7,8 % от целия портфейл, показва изследване на БНБ. Според събраната информация, осем от всеки десет просрочия започват с пропуснат SMS или имейл. Какво може да очаквате, ако вие се окажете един от тези кредитополучатели, които допринасят за близо 8-те процента суми по получен спешен заем с просрочие?
По-долу споделяме график по периоди и последователност от стъпки, които следват сценария на всеки необслужен кредит. Той може да е различен в конкретика за всяка фирма, но в общи линии показва какво се случва с всеки неизряден кредитополучател.
Ден 1–30: Тактики на фирмата
Първата реакция е напомняне и еднократна такса (средно 20 лв.). Ако платите в рамките на месеца, допълнителната цена остава управляемa.
Ден 31–90: Наказателна лихва
Вторият етап отключва годишни наказателни лихви 30-36 % плюс възможно „рол-оувър“ — фирмата предлага да рефинансира стария дълг с нов. Това е моментът да кажете „не“ и да потърсите консолидационен банков заем.
Ден 91–180: Колектори
След третия месец дългът често се продава на колектор с отстъпка 50 %. Новият кредитор печели от агресивно събиране, а вие получавате обаждания по всяка линия. Преди сделката е законово изискване да бъдете уведомени; използвайте прозореца, за да предложите доброволен погасителен план.
Ден 181+: Съд и ЧСИ
Ако няма споразумение, следва заповедно производство. Съдът издава изпълнителен лист без призоваване, а частният съдебен изпълнител запорира сметки и трудово възнаграждение. Таксите се натрупват — понякога удвояват първоначалния заем.
Как да се спасите от този сценарий?
Едва ли някой иска да стане герой в гореописания сценарий. За да избегнете този риск, следвайте следните насоки:
- Консолидирайте – банките предлагат потребителски кредит с ГПР 9-10 % за погасяване на скъпи заеми.
- Преговаряйте – фирмите предпочитат 12-месечен план пред съд.
- Разменете обезпечение – ако имате стабилен доход, предложете автоматичен дебит срещу намаляване на наказателната лихва.
Много клиенти избягват разговор с кредитора от срам. Данните показват, че контакт в първите 30 дни намалява крайната загуба с 40 %.
В същото време в България има и няколко НПО, които предлагат безплатно финансово консултиране – техни консултанти могат да изчислят реалистичен план и да посредничат за по-положително решаване на проблемите.
Не забравяйте, че имате право да поискате „писмена справка за задължения“, включително начислени такси и лихви. Ако колекторът ви заплашва или нарушава тайната на кореспонденцията, подавайте сигнал до КЗП и Комисията за защита на личните данни. Имайте предвид, че всеки просрочен ден се отразява в Централния кредитен регистър и остава видим пет години след издължаване.
България все още няма механизъм за лична несъстоятелност, но работна група в МП подготвя закон, базиран на европейската директива 2019/1023. Междувременно единственият изход е съдебна спогодба или доброволно плащане.
